Нос Калиакра е завършекът на дълъг и тесен полуостров на българското северно черноморско крайбрежие. Намира се на 12 км източно от Каварна и на 60 километра североиточно от Варна. Брегът е стръмен с отвесни скали, който се спускат 70 метра надолу до морето. Те са твърди варовици и конгломерати, образувани в някогашно плитко сарматско море. Железните окиси, с които са наситени, придават пурпурночервена окраска на носа.
Непристъпността на скалите станала причина още в дълбока древност тук да се изгради крепост. Най - ранните данни за населяването на носа са от IV в. пр. н. ера. Тогава Калиакра е населявана от тракийското племе Тиризи, дало и първото име на крепостта - Тиризис. През късната античност селището се нарича Акре Кастелиум и е един от петнадесетте града на провинция Скития, обхващаща земите на днешна Добруджа. В този период крепостта е важен пункт от Виа Понтика. С името Калиакра, равнозначно на добър или хубав нос, селището се споменава за първи път я края на XIII в. Най - голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на XIV в., когато е столица на т. нар. Добруджанско (Карвунско) деспотство на българския владетел Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена областта Добруджа (турско произношение на името му).
През 1444 г. до нос Калиакра спрели рицарските войски на Владислав Варненчик в похода си срещу Османската империя. На 31 юли 1791г. край бреговете на Калиакра се разразява най - голямата морска битка в Черно море. Край западния и бряг руската ескадра, водена от адмирал Ф. Ф. Ушаков, разбива турската армада. С тази победа завършва Руско - Турската война от 1787 - 1791 г. В периода на турското робство е използвана за мюсюлмански духовен център.
Останките от крепостните стени са най-вече от столицата на Карвунското княжество на княз Добротица - последната българска земя, попаднала под власта на Османската империя. Съхранени са част от водопровода, баните и резиденцията на княза.
Находки открити при разкопките са изложени в малък археологически музей, направен в една от пещерите.
Легенда за 40 - те девойки .
Най-известната легенда е за 40-те български девойки, който завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск наречен Портата на 40-те девици в тяхна памет.
Легенда за Свети Никола, покровителят на моряците.
Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е имало и дервишски манастир, за който се твърдяло че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук.
Крепостта Калиакра е сред Стоте национални туристически обекта, обявена е за археологически резерват "Калиакра".
Работно време: 10:00 - 19:00 ч. без почивни дни; има печат.
Калиакра е също така природен резерват с уникална дива природа, могат да се наблюдават делфини, корморани, скорци и скални косове. Около носа все още живее популация от тюлена монах (уви на изчезване).
На носа има още фар, метеорологична станция, параклис и ресторант.